Публикуваме творбите на победителите в отделните категории и възрастови групи с известни съкращения.
Категория Проза
I възрастова група
Първо място – Давид Димов, 9 г., 3 клас
Добруджанският змей и приятелството
Имало едно време момиче на име Яна. Тя била пакостлива, не обичала да чете, но пък обичала да ѝ разказват приказки…Един ден Яна излязла сама на разходка в парка на гр. Добрич. В началото му тя видяла статуя, на която бил изобразен човек, който се борел със змей… Решила, че това бил Добруджанския змей и понеже била пакостлива, взела една пръчка и я метнала към статуята. Мигом обаче змеят от статуята се съживил. Дълги години той бил затворен в нея…Сега…той искал да покаже, че се е променил. Искал да помага, да върши добри дела…Поискал Яна да отиде с него на нос Калиакра, където преди живеел… Яна се качила на гърба му… и полетели… Като се качили по-нависоко змеят… ѝ напомнил да не гледа надолу, но Яна не го послушала и погледнала към горите долу само с едното си око. Мигом, самодивите я прокълнали и тя ослепяла с това око в същия този миг… Змеят ѝ рекъл, че между истинските приятели трябва да има доверие. Качил я на гърба си и я върнал отново в гр. Добрич… На следващия ден, едно момиченце на име Амира също отишло да се разхожда в парка на гр. Добрич. Амира била съученичка на Яна… Имала златно сърце и вярвала в чудеса… Змеят предложил на Амира да отиде с него на нос Калиакра…(където) някога имало два извора – един вълшебен и един обикновен…Змеят казал на Амира, че ако тя не поглежда надолу, в този извор водата отново ще се възвърне. Амира се…качила се на гърба на змея и… гледала само напред и нагоре... Амира и змeят видели, че вода имало отново и в двата извора. Тогава змеят казал на Амира да вземе със себе си вода за Яна и да ѝ каже да измие сляпото си око с нея…С водата, която Амира занесла на Яна, тя измила окото си и мигом прогледнала. Яна прегърнала приятелката си, благодарила на Добруджанския змей и разбрала, че истинското приятелство е също като чудесата, които се случват в приказките.
II възрастова група
Първо място – Радинела Ковачева, 13 г., 7 клас
Откъде минава пътят към щастието?
Щастие… различно понятие за всеки един човек, различно описание за всеки, но един и същи път. Към щастието не пътуваш, то е самата пътека. Изборът, който правим всеки ден, решавайки наляво или надясно да продължим, то е всъщност решението дали да търсим красивото в момента, или да се вгледаме в трудностите… Не е важно къде се намираш ,а как гледаш на света около себе си… Разбира се, дори фокусирайки се върху детайлите, не бива да забравяме и за камъните по пътя и че за да достигнем целта, трябва да разчистим пътеката дали от клони, или скали , дали сами или с приятел… Ако щастието е пътека, то кой я строи? Тези малки, кратки моменти от времето заливат пътя и той се надгражда и няма как да чакаме нещо голямо, без то да е изградено от малки неща… Щастието е като молекула, изградена от от атоми, а атомите са най-малката градивна частица… ТОВА Е ЩАСТИЕ!
…Понякога е от значение начинът, а не резултатите, защото когато учиш и си постоянен в знанията си, една слаба оценка не те дефинира като човек, не те променя, не те прави по-малко умен или щастлив, да, до някаква степен се разстройваш, но по-късно се стимулираш и имаш мотивация да поправиш грешката си. Когато рисуваш, не е важно картината да изглежда все едно е нарисувана от Микеланджало или Пикасо, а е важно да си вложил умения, стил и старание именно това е изкуство. Чрез моите аргументи исках да докажа, че щастието не е дестинация или крайна точка, а начин на пътуване.
III възрастова група
Първо място – Калоян Петков, 16 г., 10 клас
Добротворчество
Добротворчеството е ценност, която всеки човек притежава. То се проявява в моменти, в които душите се отварят в името на доброто, въпреки егоистичните мисли на нас – хората.
Да помагаш означава да не се замисляш за това, което даваш, а за това което ще оставиш след себе си на нуждаещите се. Един малък жест е една щипка любов и уважение към онези, които разчитат на теб.
Добротата на човек може да бъде насочена към различни цели – помощ за възрастни хора и многодетни семейства, грижа за улични животни, опазване на градинката пред блока и дори доброволчески труд. Когато отделяш от своите финанси за благотворителност е знак на замисъл към тези, чиито домове са празни за празниците; към тези, чиито доходи са непосилни, за да отглеждат семействата си; към тези, които са изгубили вяра и надежда в доброто. Помагайки, ти обръщаш внимание на човек, за който тази помощ е безценна и незабравима. Чрез тези действия се връщат изгубените вяра и надежда, макар и за малко.
Доброволчеството не променя само нуждаещите, а напротив – променя и помагащите…Доброволчеството променя в по-добра посока. Открива в човек качества, които са били затулени в натовареното ежедневие. Учи го освен да има и да дава. Учи го да бъде благодарен – за всичко.
Да си доброволец е избор. Избор да не бъдеш безразличен, което доказва на околните, че човечността винаги ще има място в нашето общество.
Категория Лирика
II възрастова група
Първо място – Йоанна Илиева, 11 г., 5 клас
Изкуството
Изкуството не е просто да хванеш четка и боя.
Как ли да започна аз сега?
Развихрям въображението си и започвам да творя.
С бялата боичка - усмихната чертичка.
Със зелена - двете лелки, палавите зелки
и пет тревички с калпачета,
игриви юначета, с накривени мустачета.
С жълто кръгче с чертички – Слънчо идва от зарана
да събуди децата по земята.
А на фона синьо е небето, сливащо се с морето.
Цоп – цоп –цоп в червена боичка
ягодки, черешки навред зреят
и разнасят аромат, вкус и цвят.
Изкуството е дар , изпълнен със свобода,
с него можеш да летиш и света да промениш.
Други вселени да посетиш, през препятствия да минеш
и света да покориш.
Обич да дариш, с приятели да се сдобиеш,
куче да осиновиш, цвете да посадиш,
гладен да нахраниш и мир по света
да въдвориш.
