Понякога най-красивите училищни моменти се случват тогава, когато никой не ги очаква. Такъв беше и днешният ден в СУ „П. Р. Славейков“ – започнал съвсем обикновено, но превърнал се в истински празник на емоциите. В основата на всичко стоеше отсъствието на цял един клас. Начало на пореден час, но местата на 12 а клас останаха празни. Класният им ръководител, г-жа Марияна Симова, се оглежда с лека усмивка и доза недоумение: „Къде ли са този път?“ Въпросът остава да виси във въздуха, когато на вратата се появява заместник-директорът с притеснен поглед и същото питане – къде са учениците? И тогава – внезапно, коридорът се изпълни с аплодисменти. Ученици от целия гимназиален етап се бяха подредили по стълбищата и с усмивки съпроводиха г-жа Симова към двора на училището. Във въздуха вече се усещаше, че предстои нещо специално. А там – сред музика, цветни димки и празнично настроение – стои нейният клас – пораснал, развълнуван и изпълнен с благодарност. Еуфория и нетърпение се четяха по лицата на всички. В ръцете си държаха транспарант с въпрос, който носи в себе си спомените от всички споделени години: „Ще дойдете ли с нас на бала?“ и то на езика на Шекспир. В този момент времето сякаш спря. Последва очаквания от всички отговор: „Да“. Последваха прегръдки, усмивки и сълзи – искрени, неподправени емоции, които трудно могат да се опишат. Това не беше просто покана. Това е благодарност за всички уроци, за подкрепата и за търпението. Това е признание, че зад всеки завършващ клас стои един учител, който е оставил следа, а училището е дом на спомени, приятелства и моменти, които остават в сърцето.
